Как се роди Signalio — и защо ни трябваше нещо по-добро

Всеки, който е живял в районен панелен блок, знае как изглежда SMS за токов удар в съседния квартал. Получаваш го ти, получава го баба ти на другия край на града, получава го и колегата ти, чийто офис е на 30 километра. Масово съобщение, широк обхват, нулева прецизност.

Оттам тръгна всичко.

Проблемът с "широкото оповестяване"

Системите за спешни известия в България съществуват. Сирени, SMS-и от операторите, съобщения по националната телевизия. Но всички те страдат от един и същ проблем — адресират региони, не хора. Получаваш предупреждение за наводнение в Plovdiv Oblast, когато живееш в Пловдив, но офисът ти е в Карлово, а кметството е по-далеч от всяка опасност.

Резултатът? Хората спират да обръщат внимание. Толкова много необосновани сигнали — и точните губят тежест.

Другият проблем е фрагментацията. ЕВН публикува авариите си на сайта си. ВиК праща съобщения в местна Facebook група. Метео сигналите идват от три различни приложения. И никъде не можеш да намериш на едно място всичко, което засяга точно твоя квартал.

Идеята: зоната, не регионът

Когато започнахме да мислим за Signalio, изходната точка беше проста: хората трябва да получават сигнали за своите места — не за административен регион.

Нарисуваш полигон около квартала си. Друг около вилата. Трети около офиса. И получаваш само онова, което засяга точно тези места — нищо повече, нищо по-малко.

Звучи лесно. Изпълнението беше всичко друго освен.

Откъде идват сигналите?

Един въпрос се изправи веднага: ако изградим платформата, кой ще я пълни с данни?

Отговорът дойде в две части. Първо — организации. Общини, спешни служби, местни структури да могат да публикуват директно в Signalio. Второ, и по-важното — автоматизацията.

Изградихме система, която следи над 50 официални институции в реално време. ЕВН и ЕРМ за токови аварии, 14 ВиК дружества за водоснабдяване, NASA FIRMS за горски пожари, MeteoAlarm и НИМХ за метеорологични предупреждения, GDACS и европейския сеизмичен портал за земетресения.

Когато EVN Юг публикува авария в Пловдивска област — в секунди тя се появява в Signalio, геокодирана до конкретна улица или квартал, и сигналите отиват само при абонатите с покриваща зона.

Тук беше истинското предизвикателство — и то беше геокодирането. Институциите пишат адреси по най-различни начини. "гр.Хисаря" без интервал. "ЕТР Варна/Аспарухово" с наклонена черта. "КЕЦ NR-KK Карлово-Казанлък, с.ПЕВЦИТЕ" с главни букви и абревиатури. Трябваше да накараме всичко това да се превърне в точни координати.

Написахме специализиран парсър за български адреси, тествахме го с хиляди реални адреси от авариите, и продължаваме да го подобряваме и днес. Всяка грешна локация в производствена среда е повод за нов тест.

PWA, офлайн режим и "работи при криза"

Има нещо малко иронично в приложение за кризи, което не работи по времето на криза. Интернетът е нестабилен точно тогава, когато е най-нужен.

Затова Signalio е Progressive Web Application — инсталира се на телефона, кешира получените сигнали локално, и работи дори без мрежова връзка. Сигналите, получени преди да изгасне токът или да падне интернетът, остават достъпни.

Отворен и безплатен

Решението да направим Signalio безплатен за потребителите не беше трудно. Информацията при извънредни ситуации не бива да е зад платен wall.

И платформата е отворена за всяка организация — без одобрение, без такси. Общините, доброволческите формирования, кооперациите, дори съседи с организирана общност — всеки може да създаде организация и да публикува сигнали.

Оттук нататък историята я пишат потребителите.